Споделено от Елена Николова

Аз съм Елена. Това, с което бих искала да се представя е „Приказки на Ейри“. Когато исках да обясня нещо на децата си, с лекота го правех чрез приказка. Започнах да ги публикувам в сп. „Дружинка“, а по-късно чрез Самиздат се появиха и три малки книжки с гатанки и стихчета.

След тежка житейска криза животът ми потече в ново русло – открих себепознанието, себепрепрограмирането, емоционалния тренинг... След години си предавах опита в продължение на няколко сезона. По време на кризата през деветдесетте се научих да плета на една кука и го правя с удоволствие до днес. Когато най-после преди пет години имах достъп до интернет, открих литературните сайтове и пишех стихове само и само да съм сред хулитерите. И вероятно защото нямах никакви амбиции мои стихове са включени в два от алманасите на издателство „Буквите“. През 2009 г. направих hel.blog.bg, където се чувствам в свои води. 

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега? 

От позиция на времето мога да кажа, че най-хубавите ми години са били в същото време и много тежки за преживяване. Животът ми отне възможността да бъда пълноценна в социума, но имах възможност да преживея и опозная самата себе си, да се приема, оценя и обикна. Това е процес.

В чисто житейски план – времето, в което съм била с децата си, със семейството си. Часовете, в които някоя приказка или разказ са се визуализирали пред мен и е трябвало да ги „сваля“ в нашата реалност.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Това са годините, в които  трябваше да преосмисля миналото си, собствения си вътрешен мир и обърканост и да разбера в какъв  кошмар съм живяла. Но в същото време това е един просветляващ период.

В какво вярваш?

В ръката си, когато пиша. Ако на листа се появява нещо, което не е в ума ми, най-правилното е да му се доверя. Ако ми се вижда голяма глупост, просто го оставям да отлежи. След време виждам, че това е най-точното, което трябва да напиша.

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че всеки човек е добър, цялостен и съвършен в същността си. Всеки е на някакъв етап от своето развитие в себеразкриването си.

А в себе си?

Същото.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Точно така, както следват сън и будност в нашата реалност, така следват различни осъзнати състояния за различните измерения на мирозданието. Все повече хора могат да пребивават осъзнато не само в познатото  триизмерно пространство.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Най-лесно е да кажа – мир и хармония, но в една застинала хармония няма живот и развитие. Може би сме избрали да живеем в дуалността, където се сблъскваме с противоречия и проблеми, за да ги решаваме и да израстваме.

Един  проблем може да се реши само от по-високо ниво, затова мечтая да мога с лекота да преминавам през нивата и да действам от най-подходящата позиция в полза на израстването и най-доброто за всеки един от участниците в проблема.

Тоест – да решавам проблемите с  кеф и лекота и да блаженствам след това.

За колко време напред мислиш?

За днес, без да губя  посоката.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Никога не ми достига времето. Близките често ме питат: „Какво толкова правиш?“, а аз не мога да им отговоря. Най-странното е, че може да сме били с някой, да сме работили нещо заедно и накрая да ме попита: „И какво толкова правиш по цял ден?“

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Нямам проблем да върна времето назад и да преосмисля някоя ситуация. Това се отразява на настоящето.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? 

Дори и да  изплува нещо такова, не е трудно да намеря и освободя капсулираната емоция. Това променя вътрешното ми усещане и ставам все по-осъзната.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Най-важно е НАСТОЯЩЕТО, без да губя посоката.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Сегашната.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Привличат ме природните забележителности, планините и върховете. Оставям на Живота да ме отведе на точните места.

Вълнуват ме сгради, които сякаш са кацнали от бъдещето и ми припомнят нещо познато и близко. Виждам ги само на снимка и съм любопитна какво ли ще бъде усещането ми да вляза в тях.

Обичаш ли Живота? 

Да, в цялото му многообразие.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го.

Осъзнаването му в неговата многоликост.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Радостта в очите на дете!

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме разговори, в които се прелива от пусто в празно.

Зарежда ме всяко нещо, което ме вдъхновява и въодушевява. Например твоето интервю, което ми помага да се огледам чрез твоите въпроси и да се измъкна от едно зацикляне.  :)

Къде се чувстваш най-добре?

Дълбоко в себе си. В стаята си с лист и молив в ръка.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Същото.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Усещането, че животът е прекрасен, какъвто е, и трябва да преминеш през всяка ситуация, осъзнавайки я като най-подходящата за този момент.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Много хора – близки и непознати. Списъкът е дълъг. Изпитвам все по-голяма благодарност към тях.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

По-открито и естествено да изразявам себе си в ежедневието, във взаимоотношенията.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Приемам смъртта като преместване от едно измерение в друго. Страхувам се само да не оставя нещо недовършено тук. 

А от самотата? 

Самотата е състояние, усещане. Може сред група от хора да си самотен за момента и в същото време точно с тези хора да си много свързан в друг план. Зависи къде са фиксирани усещанията в момента.

Какво ти дава представа за вечност?

Вселената, безкрая, динамичната хармония, мигът.

Кои емоции играят най-голяма роля в  живота ти и изпитваш най-често?  

През какво ли не съм преминала. Емоциите са тези, които ни дават усещането за живот. Добре е човек да познава повече, но да не се фиксира в тях и да ги изразява по здравословен начин. В нас може да има капсулирани неизразени емоции или капсулирани вакууми от неизживени емоции. Това ни създава вътрешен дискомфорт и е цяло изкуство да се научим да го управляваме.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на друг човек?

Да опознае себе си, да изразява по подходящ начин емоциите си и да  се научи да ги управлява.

Какво може да те разплаче?

Много неща. Величието на природата, музика, картина, човешки очи...

А какво може да те накара да се усмихнеш? 

Очите на щастлив човек.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват. Понякога съм нетърпелива, но бързо си припомням, че самото издирване на парченцето и подреждането на пъзела е смисълът и удоволствието в тази игра. И се наслаждавам на момента!

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Смелостта да надникна в най-тъмните ъгълчета на съществото си, да ги изуча, приема, обикна и интегрирам.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя живота си в неговата цялост. Благодарна съм за своя избор да го изживея и изуча от позицията на трудната област Дуалност.

Елена Ни (Елена Николова) 

elenani@abv.bg

hel.blog.bg