Споделено от Мая

Казвам се Мая. Малко над 40-те съм. Имам дъщеря и живея в един забравен от Бога град със затихващи функции. Обаче моите функции не се влияят толкова много от функциите на града и затова аз самата живея добре. Имам си собствен свят, който не е особено добре подреден, но е естествен и уютен. Работохолик съм и от едно известно време получавам признанието на хората, с които работя и това е добре, защото най-голямата част от времето на човек минава в работа. Чувствам се удовлетворена от работата и живота си, въпреки всички неудобства и грешките, които съм правила в миналото си. Живея в настоящето и към бъдещето гледам с едно око, от време на време, колкото да знам накъде вървя.

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
Последната на миналия век , в която се роди дъщеря ми.

А коя бе най-трудната година в живота ти?
2011, в която почина бившият ми съпруг и баща на детето ми.

В какво вярваш?
От време на време в себе си и много рядко в нещо друго. Вярвам, че ако има Бог, той е в мен.

Вярваш ли в хората?
Често ми е много трудно, но все още вярвам. И аз като Тагор, който беше казал, че вика на всяко новородено е знак, че Бог все още не се е отказал от човека.

А в себе си?
Както казах – от време на време, защото знам, че и големи глупости върша понякога.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Приела съм за работна версия, че е възможен, но не се осланям много на това.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая, за спокойствие в уютният ми дом, предизвикателства в работата и финансова възможност да пътувам поне веднъж в годината зад граница. От време на време мечтая и за красива и хармонична връзка с човек, който хем ще ме обича, хем няма да посяга на свободата и характера ми, но….. не много често вече. 

За колко време напред мислиш?
За малко. За утре. За следващото лято.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Да съм повече време с дъщеря ми.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Не. Не обичам неестествените процеси. Времето е, за да върви напред, не назад.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Има неща в миналото, които ми тежат. Но не съжалявам за нищо и смятам че тази тежест придава тежест на характера и душата ми, затова не си я давам за нищо. Най-важно за мен винаги е било настоящето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Не много далеч назад. Може би 50-те или 60-те на миналия век. Още по-назад жената не е била смятана за човек и е имала толкова малко свободи, че не бих издържала по никакъв начин.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Не непременно. Но има ужасно много места, на които бих отишла.

Обичаш ли Живота?
Ами да. Ние с живота се обичаме много.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Радост, спокойствие, увереност.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Спящата в ръцете ми дъщеря… е, поне докато беше бебе; гледката от някой планински връх, към някакви езера в далечината долу; сбирка на цялото семейство по някакъв хубав повод.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме хората, зарежда ме природата.

Къде се чувстваш най-добре?
В планината, вкъщи, на някоя поляна край града.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Навсякъде се чувствам като у дома си.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Някаква вътрешна моя сила, дето я наричам „инат”. Клариса Пинкола Естес я нарича „Дивата жена”.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
Що се отнася до подкрепа - хората от семейството ми. Май няма други. А за влияние …. е, може би и някои от любимите ми писатели, но са твърде много, за да ги изброявам.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
Не съм сигурна. Понякога се ядосвам на някоя своя черта и си казвам, че трябва да я променя, но после се чудя дали бих се харесвала толкова, ако бях друга. 

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не, защото няма смисъл. И да се страхувам и да не се…

А от самотата?
Не. Повече се страхувам от прекалена обвързаност, отколкото от самота.

Какво те кара да се чувстваш жива?
Толкова много неща. Даже всичко ме кара да се чувствам жива. Само някои по-специални моменти ме карат да се чувствам по-жива.

Какво ти дава представа за вечност?
Пак ще спомена планината и …. семейството.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Радостта от живота.

Какво е щастието за теб?
Да съм жива. Да обичам.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Да дишат, да живеят, да се тревожат за вечните неща, а не за дреболии. Да действат, да не се колебаят и да не стоят на едно място. Непрекъснато да се движат напред. Да са смели.

Какво може да те разплаче?
О, толкова много неща, че не си струва да говорим….

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всяка сутрин се усмихвам като отивам на работа. През деня също много се усмихвам. Усмихвам се на най-различни неща, но най-много на себе си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
А, няма подреждане този пъзел. Ако реша някой ден, че е завършен, значи се каня да умра.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Най-голямото ми постижение е, че оцеляваме с дъщеря ми и даже се усмихваме всеки ден.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя живота, себе си и семейството си. Благодарна съм, че съм се родила и на тази, която ме е родила.