Споделено от Красимир Едрев

Започвам да се представям с няколко думи. И понеже съм от Габрово, където пестим всичко, включително думите си, ще бъда повече кратък, отколкото разточителен.

Истинското ми име е Красимир, но кой знае защо, всички мои приятели ме наричат Краси. По фамилия съм Едрев и повярвай ми, отговарям на фамилията си като я запълвам изцяло!

Във виртуала имам три профила: във ФБ, blog.bg и Хулите. Толкова по предговора, както аз го наричам, в твоя въпросник.

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Най-хубавата ми година не е само една, няколко са, а именно, студентските мои години.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Не деля годините на трудни и лесни, тъй като във всяка една от тях ми е било и трудно, и лесно.

В какво вярваш?

Вярвам в какво ли не и в кого ли не, мислейки си, че си заслужава, въпреки разочарованията, които обаче при мен са значително по-малко от очарованията.

Вярваш ли в хората?

Да. Вярвам в хората.

А в себе си?

В себе си - не чак толкова.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не. Не вярвам, че има живот след смъртта.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Отдавна не мечтая. Според мен, мечтите са за децата, а аз вече не съм дете. Пък кой знае...

За колко време напред мислиш?

Мисля ден за ден и живея ден за ден.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

С времето съм на "ти" и обикновено то ми достига както за важните, така и за по-маловажните неща. Случва се и да не ми стигне, но пък тогава то ме изчаква да го догоня и тръгна редом с него.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Не. Не искам да се връща времето назад, още по-малко пък аз да го връщам, защото вече съм го изживял и ще ми е ужасно скучно да го живея отново.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

Да. Има нещо в моето минало, което ми тежи и ще съжалявам за него до края на живота си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Най-важното за мен е настоящето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Епохата, в която живея, ми харесва и ако можех да избирам, щях пак нея да избера.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Не. Няма такова място, където непременно искам да отида. Тук си ми е добре.

Обичаш ли Живота?

Да. Обичам живота.

Какво е за теб той? Опиши ми го с три думи.

Животът е единствен, неповторим и интересен.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Най-красивите гледки и най-хубавите хора са в България.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме повторяемостта на ежедневието. А ме зарежда неповторимостта на живота.

Къде се чувстваш най-добре?

Най-добре се чувствам сред природата в планините, с които Габрово е известно.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Усещането, че съм "у дома" иде най-вече от срещите с моите приятели, макар напоследък все по-рядко да се събираме.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Моето чувство за хумор и вроденият ми оптимизъм ми дават силата да продължавам напред, без да мрънкам и да се самосъжалявам в трудните моменти.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Сигурно има такива хора, които са ме подкрепяли в живота, но повече са тези, които аз съм подкрепял. Да не излезе, че се хваля, ала това е точно така.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Не. Късно е да променям каквото и да било у себе си. А и се харесвам такъв, какъвто съм.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не. Отдавна знам, че не съм безсмъртен. И защо тогава да се страхувам от смъртта? Така или иначе, краят ми ще дойде някой ден или някоя нощ и аз ще си отида от света и живота. Приел съм смъртта за даденост, която очаква всеки един от нас и в това отношение отърване няма. Затова не се страхувам от нея.

А от самотата?

Самотата е необходимост, според мен. Няма нищо страшно да останеш насаме със себе си за известно време. За да преосмислиш някои неща като поведението си, например, отношенията си с приятели и врагове, да се дистанцираш временно от света и проблемите си... В този смисъл, самотата е необходимост. Но не бива да се прекалява с нея, защото казано е: "Прекален светец и богу не е драг!"...

Какво те кара да се чувстваш жив?

Ами животът във всичките му проявления и участието ми в него ме карат да се чувствам жив.

Какво ти дава представа за вечност?

Понятието за вечност не е сред любимите ми. Вечността или поне част от нея касае най-вече постиженията на човечеството в различните сфери на живота и най-вече в изкуството, чийто голям фен съм. Непреходните творения на изкуството, които остават във вековете, се вписват в представата ми за вечност.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Положителните емоции, разбира се! Точно тях аз изпитвам най-често. Заедно с умението да се радвам и на най-малките неща, които в много случаи остават незабелязани.

Какво е щастието за теб?

Щастието, според мен, е неразривно свързано с любовта и обичта към живота, света, хората и най-вече към един-единствен човек, когото да правиш щастлив, колкото се може по-често, без да искаш същото и за себе си.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Скаран съм със съветите. Да съветваш някого за каквото и да било, е начин да се изтъкнеш, показвайки превъзходството си пред него, та дори то да е базирано на житейския ти опит. Ето защо избягвам да давам съвети.

Какво може да те разплаче?

Какво ли не може да ме разплаче...

 А какво може да те накара да се усмихнеш?

По начало съм усмихнат човек и по-скоро мога да усмихна някого, отколкото той/тя мен.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Никога не съм си представял живота като пъзел, но мога да опитам. Животът ми е неподреден, по презумпция. Скаран съм с реда, тоест, разхвърлян съм. И хич не ми трябва да е цял и завършен, тъй като стане ли това, ще умра от скука. Скоропостижно...

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Най-голямото ми лично постижение в живота е, че имам много приятели, които съм успял да съхраня през всичките тези години.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Това, което ценя най-много в живота си, е разнообразието. Всеки мой ден е различен и уникален, благодарение на хората, с които общувам, опознавам и обичам. За всички тях едно голямо БЛАГОДАРЯ!