Споделено от Людмила Попкръстева

Казвам се Людмила Попкръстева. На 37 години, засега :) Семейна. Благословена съм с 2 деца, момчета, на 12 и на 8 години. Няма скука :))

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Хубавите моменти не се заключват в равни интервали от време. Те са навсякъде, по всяко време, стига да имаме сетива да ги хващаме и оценяваме, да ги изживяваме. Дори в най-трудната ситуация има нещо хубаво. Това са уроците, от които растем. Това прави крилете ни по-силни, а с това – нас самите по-способни да се издигаме по-високо. Стига да имаме смелостта.
Разбира се най-ценните моменти са свързани с любовта. Под всякаква форма. А тя е в сегашно време, сега, тук, веднага. Затова най-хубавото е днес и тепърва предстои. Ако го носим.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Не е цяла година. И слава Богу! :) Но най-трудно в живота на всеки, мисля, че е когато губи. Или поне си мисли, че губи.

В моят живот е когато загубих безвъзвратно близки.

Вярвам, че вечността ни е заложена. Че вътрешно знаем, че не сме тленни и че нещата не свършват просто тук и сега. Затова и ни е толкова трудно да понесем и да се примирим със смъртта. Цялото ни същество се бунтува срещу нея.

В какво вярваш?

В Господ

Отец, Божият Син – Исус Христос, и Святия Дух.

Вярваш ли в хората?

Не и безрезервно вече. За отделни личности говоря. А в човечеството…  Колкото повече живея, толкова повече се убеждавам, че само вярата, само християнските ценности ни очовечават.

А в себе си?

Прекомерно. Вероятно… :)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че един ден ще има съд за делата по време на живота на всяка личност, от който съд ще бъде предопределено дали ще влезе във вечността или не.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Няма да ми стигне времето, а вероятно и живота, да маркирам това :))
Най-кратко – за любов. За мир. За близост. За развитие и усъвършенстване. За красота. За повече вяра. За липса на заблуди, лъжи, насилие и мрак.

Надявам се единствено на Господ и да ми стигат силите и верността да Го следвам! Да се грижа по най-добрият начин за всичко, което ми е поверил.

За колко време напред мислиш?

Отвъд Времето.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Безброй неща. Аз съм алчна откъм идеи и желания.

Най-вече ми се ще да отделям още и още време и енергия за общуване с децата.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Много неща. Най-вече неправилни реакции и избори от моя страна. Но ако много взема да ровя, се сещам, че именно те са ме направили това, което съм, така че се поизправям и продължавам. Има само една посока – напред и нагоре! :)

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

Пропуснати неща. Не ми тежат, но понякога ми се ще да бях вложила повече. Още повече. Или да бях имала повече разбиране и добро. В отношения предимно.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Би било мъдро да кажа настоящето, защото това е единственото време, в което сме; това е всичко, което имаме. Но… аз винаги съм една крачка напред. Или опитвам. Често успявам. За добро или не :)

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Днес. Щом Бог ме е поставил в това време – това е най-доброто за мен. Въпросът е да не го пропускам и пропилявам.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Да обиколя България. Всяко кътче. Като природа.

Обичаш ли Живота?

Обожавам го! Но не като живуркане. Не като някакво чисто физическо, биологично съществувание. А Живота. Пълнокръвен, пълноценен, истински, неподправен, кипящ, изобилен, осъзнат.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов, Вяра и устояване.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Децата.

Изгревът.

Когато срещна съпричастност, обич и уважение, без значение къде, кога и как.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Изморяват ме безразличието, грубостта и нечувствителността. До смърт…

Зарежда ме вярата в Христос. Семейството. Хубава книга. Разговори на теми, които са ми интересни.  Досегът с природата, с всичко, което Бог е сътворил за нас. Винаги ме удивлява съвършенството, взаимозависимостта, най-малките детайли и потресаващата мъдрост и красота, с които е направил всичко наоколо и нас самите.

Къде се чувстваш най-добре?

Сред природата (до гора) или у дома.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Способността да остана насаме. Свободата да правя или не каквото поискам. Уютът. Отвътре. Защитеността или усещането за нея. Това, че всичко любимо ми е под ръка :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Бог. 
И характерът, който ми е заложил и оформя.
Понякога – просто ината, но не като зла воля, а като воля да не съм на едно място, а още по-малко да отстъпвам, защото не го мога.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Много са.

Някои от тях не познавам лично,  но са ме докоснали и впечатлили с написаното от тях :)

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Прекалената емоционалност и липсата на особено търпение.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Това е първият въпрос до тук, на който не започвам да пиша веднага отговорът :)

Мисля, че бих се страхувала от начина, по който се умира. И как се стига до там. Иначе аз не вярвам в смъртта като край на личността. Тя е само предверие към вечността. Към реалното присъствие на Господ и всичко, което ни е обещал.

А от самотата?

Само ако е самота сред другите…
Но това е за моменти, за настроения, себеусещане в отделни ситуации. Никога не съм сама. Във всеки смисъл :)))

Какво те кара да се чувстваш жива?

Чувствата, мислите, идеите, стремежите, целите. Цялото битие. Всеки аромат, всеки нюанс, всяко усещане. Чудото на самият живот, като дар и изпит. Като предизвикателство. Като възможност за растеж. Като това да виждаш нещата около себе си и да прекарваш случващото се през сърцето си, докато стане част от теб.

Какво ти дава представа за вечност?

Нетленност. Нежно синьо, топло, разстилащо се, изпълващо, светло, тотална единност, Любов, Господ.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Да наблюдавам, откривам, научавам и (пре)създавам нови неща.

Какво е щастието за теб?

Банално – безболезненост и любов. Във всичките й видове, форми, изяви.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Слушай Бог, винаги избирай любовта и бъди себе си!

Какво може да те разплаче?

Много неща. Съпричастност. Радост. Трогателна близост. Гняв. Проявена жестокост. Безсилие. Несправедливост. Силата на някой. Малките подвизи. Нечия чистота, останала неосквернена. … … …

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Още повече неща :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсва по-голямата част. Но за някои “парченца” знам къде са, други съм подарила безвъзвратно, трети - предчувствам, че ще открия, за четвърти – се надявам и моля :)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Израстването ми в разбирането за Бога. Децата. Някои приятелства. Това, че и да се спъна, и да падна - не оставам така.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Самият дар на живота и Божият отпечатък в него.

Благодарна съм за всичко, което имам, и за всичко, което нямам!

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Да: Любима мисъл, цитат, мото?

Стандартът ми, който ме ръководи и с който си сверявам “часовника”, къде се намирам и какво е състоянието ми. Разбира се, взела съм го от Божието Слово:
Намира се в първото писмо до Коринтяните, 13 глава, стихове от 4 до 8 включително, и гласи следното:

Любовта дълго търпи
и е милостива,
любовта не завижда,
любовта не се превъзнася,
не се гордее,
не безобразничи,
не търси своето,
не се раздразнява,
не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината,
всичко премълчава,
на всичко хваща вяра,
на всичко се надява,
всичко търпи.
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА;

Това е. Останалото – кой колкото може ;)

 

Благодаря ти за споделеното!

Аз ти благодаря и успех с инициативата. Това наистина е възможност за събиране на бисерчета от човешки души. Нека е многоцветно!

Удоволствието бе мое! :)

Тук е блогът на Люси.