Споделено от Йордан Георгиев

Казвам се Йордан Георгиев, на 19 години, от град Нова Загора, зодия Телец. Завърших средно образование в гимназията във въпросното градче, след което ще продължа да уча психология в ПУ „Паисий Хилендарски“. Ежедневно се занимавам с наблюдаване и изучаване на житейски знаци - случки, хора, събития, „случайни“ лични преживявания и прочие – с три думи опознавам себе си. Това е моята цел и неизменна идея.   

https://www.facebook.com/lightadviser

-         Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

-         Не мога да определя нечия година като най-хубава, защото във всяка една година има и добри, и лоши случки, с различно ниво на трудност и различни изпитания, които носят най-различни спомени, според нивото на личностно развитие, което сме достигнали. Всички години са хубави, тъй като от всяко едно събитие ние се учим и израстваме.

-         А коя бе най-трудната година в живота ти?

-         Както по-горе споменах – не мога да определя. Каква да бъде трудността в живота определяме ние, според това как реагираме на дадено изпитание. Всичко е до нашата реакция, а как може да реагираме зависи от нашата мотивация и воля. Какво ще бъде „най“ зависи изцяло от нас.

-         В какво вярваш?

-         Вярвам във всичко. Всичко, което моята фантазия и разум може да поберат, а дори и в онова, което дори не мога да си представя, че съществува.

-         Вярваш ли в хората?

-         Вярвам в хората. Какво са те? Съзнания, като всички нас, способни на всичко. Някои хора решават да се провалят, други решават смело да продължат. Това зависи индивидуално от всеки човек, но всеки човек го може и поиска ли го - може да сътвори чудеса.

-         А в себе си?

-         В момента работя по този случай. Преди имах доста сериозни душевни поражения поради това, че нямах достатъчно вяра в себе си, но изпитанията и трудностите ми доказаха, че аз мога да премина и с вяра в себе си трябва да продължа смело напред.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?    

-         Интересен въпрос. Всеки край е ново начало, както и всяко ново начало е край на нещо друго. Съществуват безброй измерения и места, където можем да продължим „житейски“ да се образоваме. Смъртта е понятие, грешно интерпретирано, именно поради което хората се страхуват.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

-         Като цяло нямам надежди. Надеждата е „нож с две остриета“. Няма лошо човек да се надява, но не само, а да реализира своята надежда, колкото и странна да е тя. Иначе колкото искаме може да се надяваме, но Бог няма да ни чуе, защото ние самите сме Богове и трябва да чуем нашите молби и молитви. :)

-         За колко време напред мислиш?

-         Няколко години напред, но много рядко и много за кратко. Просто си проектирам какъв бих могъл да стана, ако продължа да вървя по този път и какво може да стане ако предприема други решения, след което продължавам да живея в настоящето.

-         Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-         Важните неща са живите същества покрай нас, нашите цели за да преуспеем и всичко друго което индивидуално си филтрираме за важно. Аз отделям на първо място време за важните за мен приоритети, имам и тъмни периоди, в които разбира се не ми достига достатъчно сила за да бъда такъв, какъвто съм – но понякога трябва да се отдаваме и на тях, за да извлечем уроците и как занапред да не допускаме да изпадаме в такива ситуации.

-         Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

-         За да иска човек да върне времето назад, значи живее със спомени, които го въвличат назад. Тоест, каквито личности сме сега – това е благодарение на събитие в миналото и ние трябва да оценяваме това, но за да искаме да се върнем да изживеем нещо отново, означава, че живеем в спомени, може би неизживени пълноценно, именно за това трябва да живеем винаги в настоящето, защото в даден момент искаме да върнем времето. Дори аз искам понякога да го върна назад, за да поправя много работи, но на едно по-високо ниво разбирам, че всеки един момент е изживян, както е трябвало да се изживее и че нямаше да бъда човека, който съм в момента, ако не бях го изживял по този начин. 

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

-         Има, но не трябва. Не трябва да се обвиняваме за нищо, защото така проваляме и своето бъдеще. Станалото е станало и е трябвало да стане, но какво ще стане – тук можем да решим изцяло ние. Проблемът е, че решаваме несъзнателно или не усещаме, че някой друг решава вместо нас. И въпреки това, винаги ще има по някое „чудо“, което изскача непредвидено. :)

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

-         Настоящето. За мен минало и бъдеще не съществуват, единствено ние ги подхранваме с нашите мисли и спомени.

-         Ако можеше да избираш в коя епоха би живял? 

-         Мога да избирам. И съм избрал да живея в 21-век :) Е, избрал съм го! :)

-         Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-         Искам да отида на много места на нашата красива планета, но тъй като нямам в момента материална възможност го правя мислено. Мислите не трябва да се пренебрегват, защото от там произтичат и материалните резултати, които ние можем да уловим с петте сетива.

-         Обичаш ли Живота?

Обичам го, дори понякога да го мразя. Той си знае. Изблик на емоции. И другото което трябва да поправя, е че рядко му благодаря. Но той ме чака. Знае, че трябва малко време за да се поработи над тези мои минусчета :)

-         Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

-         Мъдрост, опит, израстване. Но трите думи не са достатъчни да се опишат колоритните багри на всичко живо. И то говорим за Земята – все пак имаме лимитирани представи и те са в обхват до нашата планета – представете си.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

-         Различно е. Всичко може да бъде красиво в зависимост от нашите представи за живота. Като цяло за мен живота е красив сам по себе си с всички възходи и падения. Другото са земни красоти :)

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?

-         Уморява ме безсънието, мрачни хора, отрицателни мисли, събития, употреба на алкохол (дори и да е бира), дълго време престой пред компютъра. Зареждат ме позитивните хора, природата, чистият въздух, положителни мисли, здравословно хранене, повече почивка и прочие.

-         Къде се чувстваш най-добре?

-         У дома. А дома е обширно понятие :)

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

-         Усещането, че съм „у дома“ е да придава спокойствие най-вече. Другите неща са второстепенни. 

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

-         Общо взето нищо. Или може би има. Мисълта, че всичко това трябва да се случи и извън тази груба материя не съществуват такива силни емоции. Е, това работи, но при хубави моменти не се сещам за това, а грабя с пълни шепи :) Имам достатъчно сила да се справя в труден момент сам, дори и несъзнателно, и всеки един от нас я има в себе си. Попадна ли в труден момент забравям за сили, за близки и за всичко. Защо? Забелязал съм, че няма смисъл да се оплакваш на никого. Дори може би не е от забелязване, а от научаване, че това е излишно разтягане на проблема, което довежда до още второстепенни проблемчета. Просто може би споделяш – и когато споделиш ако отсрещната страна реши да подаде ръка и ти прецениш и оцени това – тогава може. Преди се оплаквах, но превличах само отрицателни събития и нищо хубаво. Всичко си идва на мястото и с правилната помощ и сила. Поддал се на емоцията просто изчаквам да премине, защото знам, че трезвото мислене малко или много се концентрира с нетрезви „стружки“ :) Аз съм доста чувствителен, което също има своите положителни и отрицателни предимства. Баланса е труден, но не и недостижим. Затова се учим и цял живот и не само :) Дотогава може само да се правим на знаещи и можещи през това, през което вече сме преминали.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

-         Подкрепа са ми оказвали роднини, приятели, близки, познати и непознати хора. Подкрепа са ми оказвали също доста хора с които нямам толкова близък контакт. Зависи от желанието на самият човек, а всеки знае, че ние си определяме кръга от хора, а дори и те да не са в избрания от нас кръг – за тях вратата е отворена сами да влязат.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

-         Искам. Доста неща. Имам планове и знам ясно какво трябва да изгладя у себе си. Е, разбира се не можем да променим всичко, защото след промяната идват други събития и хора на друго ниво, на което отново се оказваме неподготвени, но това е целта – летвата :)

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

-         Не. Смъртта  е част от живота, а кой се стрхува от живота, освен тези, които са изгубили смелостта някъде в тях.

-         А от самотата?

-         Не. Понякога човек трябва и обича да бъде сам, а когато е наложително – отново не е сам :)

-         Какво ти дава представа за вечност?

-         Безвремието и безпространството.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

-         Всякакви емоции изпитвам и в момента играе най-голяма роля леко хладнокръвие (неемоционалността). В такъв етап на развитие съм. J И за мен това се проявява след много страдания – накрая ставаш хладнокръвен. Но това съвсем не значи безсърдечен, несъстрадателен, лош и.т.н. – просто не изпитваш толкова дълбоко емоциите. Над това също работя, защото не успявам да грабя от емоциите с пълни шепи, а има известна доза страх, която пречи. Но и този период ще премине, защото колелото се върти. :)

-         Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?

-         Отдавна сме се запознали. За мен има земно и неземно щастие или още както се нарича Вселенско. Първото щастие удовлетворява човека емоционално, а второто … второто щастие е всичко което мога да си представя и не може да се опише. J Щастието е също опит, но от този, който ни харесва :) И въпреки това сме свикнали да бъдем „душевни мазохисти“.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-         Да бъдат честни най-вече със себе си, после със другите, да правят добро и да извършват всяко едно действие съзнателно, да се радват на малките неща и да не се страхуват.

-         Какво може да те разплаче?

-         Всяко едно по-силно събитие, било то положително или отрицателно.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Много неща. Природа, хора, животни… В живота се крият доста приятни „чудеса“. :)

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-         Завършен е до този момент. Но за да бъде завършен целият, нямам как да го опиша, защото трябва да си го представя, а без нужният опит – няма как. :) Но предчувствам, че парченцата са безброй :) :)

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

-         Че съм човекът, който съм сега.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

-         За всичко което се случва – за хората и събитията около мен.