- Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?
- Нима може да има цяла /изцяло/ хубава
година?...
- А коя бе най-трудната година в живота ти?
- Двете години в казармата...
- В какво вярваш?
- В живота, в любовта, в приятелството...
- Вярваш ли в хората?
- Да, но не във всички...
- А в себе си?
- Отчасти...
- Вярваш ли в Живота след Смъртта?
- Не. Вярвам, че човек може да остави част от
душата /духа/ си у други хора...
- За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
- Да оставя нещо добро, хубаво след себе си...
- За колко време напред мислиш?
- Понякога мисля за утре, понякога - за след
години...
- Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
- Да...
- Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?
- Има много неща. Но знам, че е невъзможно...
- Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
- Настоящето и бъдещето са по-важни...
- Ако можеше да избираш, в коя епоха би живял?
- По 10 години в 10 епохи...
- Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
- Не...
- Обичаш ли Живота?
- Да.
- Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
- Поезия, проза, цветност /светлина и
тъмнина/...
- Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
- Жени, цветя...
- Какво те уморява? А какво те зарежда?
- Мисленето...
- Къде се чувстваш най-добре?
- У дома.
- Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
- Въздухът, природата...
- Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
- Трябва да се живее...
- Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или
влияние в живота ти?
- Поети и писатели /живи и
мъртви/...
- Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?
- Да. Самочувствието...
- Страхуваш ли се от Смъртта?
- Понякога...
- А от самотата?
- Не...
- Какво ти дава представа за вечност?
- Великите книги. И природата...
- Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
- Тъжен смях, смешен плач, гняв срещу
несправедливостта...
- Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на
другите хора въобще?
- Да четат и да мислят повече...
- Какво може да те разплаче?
- Трагедия...
- Ако си представиш
живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за
да е цял и завършен?
- Съпруга и дете...
- Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
- Издадените стихосбирки, няколко мои песни...
- Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма
благодарност?
- Благодарен съм на родителите си, че са ме
родили и отгледали... Останалото съм постигнал най-вече благодарение на себе
си, без връзки...
Марин Тачков /поет, филолог/
БАЛАДА ЗА ПЕСЕНТА
Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...
Певец прекрасен за любов жадувал.
За красотата пеел с глас крилат.
С китара звънка вечно той пътувал
и радвал с песни този тъжен свят...
Видял девойка - приказно сияйна...
Китарата му спряла да звучи...
С любов я молел за любов безкрайна. -
Тя казала му с тайнствени очи:
" Добре, певецо!... Аз не искам злато...
Най-чистите си чувства в мен излей!...
Най-хубавата песен на Земята
изпей за мене ти, като Орфей!...
Ако жадуваш вечно да те грея,
вълшебна песен ти ми посвети! –
Да вдъхне обич тя и на злодея!
Да трепнат даже мъртвите души!..."
Запял певецът песен непозната,
запял с душата, влюбена до смърт...
И както пеел, плачела душата...
И късали се струните от скръб...
Той пеел тази песен вдъхновена...
Пригласяли му птици и щурци...
И слушала го цялата Вселена...
Душите мъртви плачели дори...
Без дъх, изпуснал вярната китара...
"Не ме оставяй!" - молела го тя...
Сега го няма... Тя е изгоряла...
Останала е... само песента...
Марин Тачков - "Български песни, 2002 г.
/редактиран вариант/
Няма коментари:
Публикуване на коментар