Споделено от Стефан Кръстев

Трудно ми е да се опиша, понеже все още се търся. Накратко – пиша, следователно съществувам. Създавам свят в който нямам ограниченията, които съм си поставил в обективната реалност, за да бъда себе си. Иначе живея съвсем обикновено, обичам съпругата си, в нея намирам равновесие.

     

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Всяка следваща е по-добра от предишната.

-         А коя бе най-трудната година в живота ти?

-      Доста са, ако избера някоя имам чувството, че ще оскърбя останалите тежки години в живота си. Но оставал съм без покрив над главата си, без средства, почти на ръба на гладна смърт. Годината, в която станах и най-четения блогър в България също не беше лесна, тогава видях що за чудо е масата, как лесно се настройва срещу някого, колко лесно можеш да станеш жертва на завистта и злобата и да бъдеш обвинен във всички престъпления и грехове, които може да извърши човек. Как може да ти бъде вменено чувство за вина и да плащаш с душевни болки за чужди несполуки.

В какво вярваш?

В Бог, в любовта, във вдъхновеното изкуство. Вярвам в красотата и природата. Вярвам във вечният стремеж човек да превъзмогне себе си.

-          Вярваш ли в хората?

-          В хората като множество не, не вярвам, но в човека. Да, вярвам. Истински вярвам, нали човек е Божие подобие и не може да вярвам истински в Бог, ако не вярвам в човек, а и живота ме срещна с истински приятели, с истинска любов.

-          А в себе си?

-          По-скоро в онова, което е в мен и не знам как да нарека, вдъхновение ли, лудост ли, но при всички случаи е нещо красиво. В себе си често се съмнявам, но няма начин: трябва да си се доверя, защото не мога да бъда друг.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?

-         Вярвам, да. Иначе трудно бих понесъл и този живот.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

-         Да съм малко по-полезен. И не с друго, а с това, което и без друго не мога да удържа, което осмисля живота ми, но със същото не мога да си намеря място в това общество. 

-         За колко време напред мислиш?

-         О, с векове. Няма как иначе. Сега съм отдаден на една поредица от романи: „Ням свят”, първият спечели конкурс за фентъзи роман и очаквам да бъде издаден в електронен вариант, но след него ми се отприщиха много идеи и не мога да спра. Очертава се книгите да са дванадесет, а с всяка нова се прехвърлям с епохи напред в един постапокалиптичен свят.  

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-          Понякога не ми стига даже да се нахраня. Но радвам се, че за четене винаги имам.

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

-         Само за да си припомня туй – онуй, да изследвам старите си впечатления, иначе не бих редактирал живота си в никакъв случай.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

-         Човек е жив единствено в настоящето. Миналото е уроци, а и духовни ценности. Все пак опитът е мъдрост, а спомени не могат да се купят. Бъдещето пък те осмисля. А е и нещо интересно, което не можеш напълно да предвидиш. Но истината е онова над което имаш някаква воля, воля можеш да имаш единствено в настоящето. Миналото вече е факт, а бъдещето е въпрос на много фактори.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

-          Всяка си има очарованието, но може би... В Древна Атина, особено, ако съм съвременник на Сократ.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-          Далечко е, но Марс.

-          Обичаш ли Живота?

-          Обичам го!

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

-          Вдъхновение. Любов. Семейство.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

-         Спящото лице на обичаното същество.  

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?

-         Празнодумието и шума, те ме уморяват. Зареждат ме книгите и пътуванията.

-         Къде се чувстваш най-добре?

-         Напоследък навсякъде.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

-         Усещането за спокойствие и нежността която ме е загърнала.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

-         Знам, че не съм дал най-ценното от себе си. Не мога да си ида така.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

-         Доста са. Включвам те и теб сред списъка приятели.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

-         Понякога се дразня на глупости, а не бива. После ми става смешно и е готов сюжет за нов разказ, но ме е яд, че си губя времето и пилея емоции с неща, които не мога да променя.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

-         Естествено е, но нямам конкретни причини.

-         А от самотата?

-         Самотата винаги съм ценял, означавала е много за мен. Сега не мога да си я представя, иначе бих се ужасил.

-         Какво ти дава представа за вечност?

-         Миговете. Красивите мигове, в които времето спира да съществува, в които ти е все едно и за минало и за бъдеще, а прекрасното СЕГА може да погълне векове.

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

-         Нежността и гнева. Но овладените. Те пишат.

снимки - личен архив на Стефан

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-         Този свят не е единствения, по-големият е в самите вас.

-         Какво може да те разплаче?

-         Плача само когато съм затрогнат от нещо красиво. Планински върхове, балади, хубави стихове.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Също усмивка.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-         Една единадесета.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

-         Семейството ми.

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

-         Че ме има. 

    Тук можете да се запознаете с творчеството на Стефан - cefules.net/book. А това е един от неговите блогове - "Археология на подсъзнателното".