Споделено от Димитър Татарски

Казвам се Митко. От Разлог съм, но съм учил и живял в Благоевград толкова, колкото и в Разлог.  Бил съм и горе, и долу, и в страната, и в чужбина, търсил съм своята ниша в живота или въобще не ми е пукало за него. Накратко: млад човек, правещ своите млади неща по своя млад начин. Така до преди година, когато без кой знае колко напрежение и обмисляне взех решение, което подреди и даде смисъл на живота ми.

Най-цветната ми мечта на този етап е да се утвърдя като социален предприемач. Социалните предприемачи намират нови решения на актуални обществени проблеми. По мое мнение, един от актуалните обществени проблеми, и същевременно възможности в страната, е развитието. За да реализирам мечтата си, текущо съосновавам общност за местно развитие. В нея сме хора и организации, които искаме да осмислим дните си и да изградим трайни и стойностни неща в живота. Ние осмисляме дните си като реализираме местни каузи и начинания. В процеса, подпомагаме нашето собствено развитие и развитието на нашите местни общности.

 Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Към този момент, най-хубавата година в моя живот бе 2009. Тогава бях в Щатите на стажантска програма. Бях при същия работодател, при който ходех предните години на студентска бригада. Много хубави неща ми се случиха в рамките на няколко месеца.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Най-трудната ми година бе 2010 и последвалите я 2011 и 2012. От върха се озовах много бързо на дъното. Оказа се, че бях направил грешки, които неизбежно доведоха до това падение. Направих още много такива, докато бях в дупката.   

В какво вярваш?

Вярвам във вярата. Не знам за друга по-силна емоция, която да може да прави такива чудеса, каквито вярата носи на хората.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в хората. Вярвам, защото искам да има и хора, които да вярват в мен. Това ме променя. Прави ме по-добър.

А в себе си?

Вярвам и в себе си, но ми се ще да вярвам повече. Върху това работя и в момента.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Ще ми се да вярвам, защото искам някой ден да срещна майка си и баба си отново, да срещна дядо си, който не познавам. Повече, обаче, искам да вярвам и ценя живота тук и сега, този преди смъртта. Не мисля, че ще мога да оценя каквото и да било след смъртта, ако не знам как да го ценя и преди нея.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да участвам в значими събития като тези, в които са участвали Левски и Ботев, Мартин Лутър Кинг и Ганди. Мечтая кауза като техните да осмисли и моя живот. Вярвам, че Господ изпраща на всеки това, което е по силите му. Надявам се да имам сили за подобна пратка.

За колко време напред мислиш?

Има дни, в които мисля дълго напред като правя планове къде, какво, що да направя в живота си. Има дни, в които ми липсва всякаква перспектива в мисленето. Засега ми се случват поравно.  

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има важни неща, доста дори, за които не ми достига време. Аз съм овен и като такъв щедро раздавам от времето си за неща, които не са така важни.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Да, има такива неща. Има и лоши, които ми се ще да поправя; има и добри, които ми се ще да преживея отново.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Бих живял в днешната си епоха. То и това е проява на избор.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Искам да отида в душата и сърцето на много близък до мен човек… че и да поостана там. 

Обичаш ли Живота?

Сега, когато съм на етап творчество, го обичам много. Но нямах същото мнение преди година и половина.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Смисъл, работа, борба.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Лицата на роднини и приятели и панорамните гледки от планински връх като тази от вр. Дженгал в Пирин.

Къде се чувстваш най-добре?

На полето и в горите край родния Разлог.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Домашно сготвена храна от собствено отгледани продукти на вечеря със семейство или приятели.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Направените обещания пред себе си и пред други.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Баща ми и Ганди като примери за подражание. Също, проф. Дърст и проф. Фостър от университета, показващи силата и вдъхновението зад това да правиш каквото ти харесва. И Дъг, работодателят ми от Щатите, показващ на живо какво е нужно, за да бъдеш успешен.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

Съжалявам, че все още не съм поел отговорност за една своя постъпка с близък човек. Предприех стъпки в тази посока, но същественото предстои. Не съжалявам толкова за направеното, колкото за това, че не съм го поправил все още.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Има много такива неща. Пример за едно от тях е нетърпението ми.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Като млад човек най-важното за мен в момента е бъдещето. Опитвам се да осмисля живота си и правя доста неща в името на неговото бъдеще. Но искам да се науча как все повече да живея в настоящето, тук и сега.

Страхуваш ли се от Смъртта?

На тези години и да, и не.

А от самотата?

Повече, отколкото от смъртта, макар често съзнателно да я търся.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Най-честата емоция, която изпитвам в последно време е радостта. Най-честата емоция, която изпитвах преди година и половина-две бе тъгата. Като цяло аз съм емоционален човек и силни емоции често ме спохождат. Давам воля на повечето от тях, други се опитвам да стопирам съвсем. Вярвам, обаче, че в тях няма среда, така както Искра Радева и Михаил Белчев пеят, че „няма среда в любовта”.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Ще им дам съвета, който получих от първия си работодател. Житейският ми опит го потвърждава. Съветът казва: хич не е лесно, но да не ти пука. Спомням си как реагирах тогава: как може да не ми пука? Но сега съм добре с това. Оказа се, че като не ми пука за определени неща имам време да ми пука за други, също толкова големи, че дори и повече. 

Какво може да те разплаче?

Книга като „Малкият принц” на Екзюпери.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Поема като „Ако” на Ръдиард Киплинг.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Имам основната рамка на живота си като пъзел, но ми липсват част от хората, с които заедно да запълним тази рамка. На места ми липсват и парчета.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя хората и парчетата от пъзела, които са налице. Благодарен съм, че ги има: колкото, толкова.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Искам да споделя за каузата ни за народна мъдрост „БГ мъдрост в действие”. Тя насърчава за по-мъдро участие в случващото се в страната. Причината е силната ми вяра, че пословиците и поговорките, народните приказки и песни, занаятите, традициите, всичко онова, оставено ни от нашите деди, може да направи всички ни в страната по-добри… и по-мъдри.

Идеята на „БГ мъдрост в действие” е да приложим поговорката „Бащина поука – синова сполука” в действие. Това ще рече да се вслушаме в поуките, оставени ни през годините от нашите баби и дядовци и да намерим начини, с които тези поуки водят до сполуки за нас, техните внуци. Поуките намираме в народната мъдрост - в пословиците и поговорките, а под сполуки разбираме шестица за едни в училище, добра работа и заплата за други, успешно разработен проект за трети, повече моменти с приятели за четвърти.

Информация за каузата за народна мъдрост в страната ще намерите на страницата ни във Фейсбук.