Споделено от Борислав Русанов

Казвам се Борислав Русанов, на 50 години съм, роден и живеещ в Свищов. Имам две прекрасни дъщери, учител съм по български език и литература и езотеричен писател – автор на книгите „Симфонии на Вечността”, „Просто да бъдеш”, „Евангелие на Любовта”, „Мистерията Лим” и „Към Извора на Любовта – пътят на един мистик”.

Това е  сайтът на Борислав.

-         Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

-         Най-хубавата ли? Всяка година си е хубава по своему… стига да умеем да я ценим. 90-те години бяха много продуктивни за мен. Тогава станах не само баща, но написах и първите си книги. Радвах се на изключително вдъхновение… Преливах от щастие и любов… След това… годините след 2006 – всяка следваща по-хубава, по-богата, по-пълнозвучна и многоцветна… Животът ми се превърна в едно вълнуващо и спиращо дъха преживяване.. Оцених неговата красота и стойност в пълнота и като истински Дар за човека… разгърнах неимоверно своя потенциал! Сега съм просто… един щастлив и благословен човек! Това не означава, че няма драми в живота ми, но… и те са прекрасни, защото му придават допълнително дълбочина и чар.

-         А коя бе най-трудната година в живота ти?

-         За най-трудната изобщо няма да се замислям – 2004 година. Тя разсече живота ми на две… Преобърна всичко… Целият ми свят рухна… Основите на светогледа ми бяха разклатени и се наложи да задавам към Небесата въпроси, които излизаха от дълбините на душата ми като вопъл… с огромна сила и интензитет… въпроси на смърт и живот, защото… ако не получех отговори, просто нямаше смисъл да продължавам това жалко, безсмислено и толкова скръбно съществуване… И както преди бях потопен в океан от Любов, сега бях потопен в океан от Скръб. Имах чувството, че върху мен се е стоварила мъката на целия свят… Бяха загинали мои ученици… мои деца… Цяла книга изплаках тогава („Мистерията Лим”), но успях да изплувам по-силен и вдъхновен от всякога. Случиха се невероятни неща…

-         В какво вярваш?

-         Вярвам в Любовта като творяща вселената Сила- Съзнание или това, което наричаме Бог и искрица от която живее в душата на всеки човек. Тази Божествена искра трябва да открием и възпламеним, за да озари живота ни с красота, необятност и смисъл. Вярвам в изначалната Доброта, колкото и да е скрита зад привидността на нещата. Ако сърцето ни е чисто… ще я виждаме и ще я държим в съзнанието си.

-         Вярваш ли в хората?

-         Вярвам им, защото ги обичам… Нищо, че понякога са ме наранявали или предавали, но аз обичам човека в неговата цялост – всичките му качества (тези, които определяме като добри или лоши) са взаимосвързани.  А душата на човек е Божествена… въпрос на време е да се пробуди… и заради нея си струва да бъде обичан, въпреки понякога да ни изглежда много далеч от нея чрез някои свои проявления.

-         А в себе си?

-         Бог живее в мен и аз живея в Бога, и чрез Него всичко мога да направя!

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?

-         Смъртта е жестоко привидение, което вземаме за реалност и то е реалност на някакво ниво, но ако успеем да издигнем съзнанието си и да надникнем отвъд привидността, ще открием един удивителен свят на множество невидими измерения. Животът след смъртта… макар и незрим за нас, продължава, като река, която се скрива под земята, става невидима, а после отново във видима форма излиза на повърхността. 

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

-         Ако съществото ти се разгръща в пълнота, няма смисъл да мечтаеш… Всичко, което ти е необходимо, вече е тук! И всеки миг е благословение! Да, имам мечта – искам да помогна на хората да усвоят това изкуство – изкуството да живеят толкова пълноценно, че в душата им да изгреят и седемте цвята на дъгата.

-         За колко време напред мислиш?

-         За колкото трябва. :)

-         Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-         За важните неща винаги гледам да ми стига времето. Виж – маловажни неща мога да шкартирам. Човек трябва да е наясно с приоритетите си! Обърка ли тях – целият му живот се обърква.

-         Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

-         Не, „жизнь невозможно повернут назад” се пее в една стара руска песен… Всичко, което се е случило, може би е трябвало да се случи и благодарение на този развой на нещата, аз съм такъв какъвто съм… Така че няма смисъл човек да съжалява за минали неща – така или иначе нищо не може да промени.

-         Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

-         Ами аз съм живял и в други епохи… Така че пак бих си избрал днешната. :)

-         Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-         Има едно място, откъдето можеш да отидеш навсякъде – то е светая светих на човешката душа. Там искам да пребивавам постоянно и нито за миг да не забравям. Освен това имам си една любима молитвичка: Господи, води ме там, където ти ме зовеш… при този, който има нужда от мен!

-         Обичаш ли Живота?

-         Обичам живота във всичките му измерения! Прекрасен, вдъхновяващ, величествен е! И се прекланям пред Твореца, който сътворява това изумително творение, чието величие няма как да обхванем с разума си.

-         Какво е за теб той сега? Опиши го с три думи.

-         Хармония, блаженство, благодат.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

-         Обичам планинските пейзажи. България е богата в това отношение. Но… няма по-красиви картини от тези, които се откриват пред вътрешния ни взор. Може би най-красивото нещо, което съм виждал някога, са духовните структури или матрици на някои хора.

-         Къде се чувстваш най-добре?

-         Когато човек вътрешно е добре, тогава навсякъде се чувства добре и всичко му се струва добро.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

-         Домът за мен не е външно понятие. Домът на човека е неговата душа. Открие ли я, заживее ли в нея… тогава, където и да отиде, ще се чувства уютно… като у дома си.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

-         Образно казано съм минал през деветте кръга на ада… Може би това ми дава сила да продължа напред, защото на фона на това, което преживях, трудните моменти ми се струват… леки. :)

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

-         Всеки, с когото в по-голяма или в по-малка степен съм бил в близък контакт, но бих искал да откроя двама духовни Учители, на които дължа безкрайно много и които направиха така, че днес да съм това, което съм – Петър Дънов и Ошо.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

-         Разбира се, че има неща от моето минало, за които ме боли и които изпълват очите ми със сълзи, когато заговоря за тях… Не искам да ги изброявам – те са свързани със загуба на близки, любими хора… Всеки един от тях съм подслонил в сърцето си и пазя свещен спомен за него.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

-         Не – приемам себе си такъв, какъвто съм… Аз съм просто Борко… :) Това е! Който ме харесва, става мой приятел. Който не – си заминава по пътя. Не съм нагаждач и в това отношение не искам да се съобразявам с никого. Твърдя, че едно от най-важните неща е човек да бъде себе си и да живее живота си по собствен сценарий… поне доколкото това е възможно.

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

-         Настоящият миг е всичко. В него е скрита и Вечността.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

-         Като дойде, ще ти кажа.:) Доколкото  съм имал полети извън тялото, мисля, че не, но ми се струва, че човек се страхува от неизвестността, от това дали ще го има повече… и от евентуалната болка, която би могла да предхожда смъртта.

-         А от самотата?

-         Не – човек трябва да премине през самотата така, както минава през прага на вратата!

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

-         Вътрешноприсъща радост и любов.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-         Съвет? Няма по-добър учител от самия живот. Просто всеки трябва да намери своя път и да върви по него… И този път да съответства в най-голяма степен на неговото естество. Прекрасна е уникалността на всеки човек и трябва да се цени!

-         Какво може да те разплаче?

-         Трогателна книга, филм, песен, картина… загубата на близък човек или някаква особено трогателна и благородна постъпка в реалния живот.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Много неща. По принцип съм жизнерадостен човек и с чувство за хумор. Обичам много да се шегувам и със себе си… да вземам себе си на подбив. В крайна сметка човек не трябва да гледа прекалено сериозно нито на себе си, нито на това, което се случва в живота… Добре е да запази леко игриво отношение. За да го направи, трябва да има чистотата на дете. В това отношение много ми помага фактът, че работя с деца. „С какъвто се събереш, такъв ставаш” :)

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-         Всеки миг сам по себе си трябва да бъде завършен и все пак още да остава… да има какво да редим от този пъзел… до края на живота си… пък и след това…

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

-         Благодаря на Бог и на своите родители за съществуването си… на всички, които досега, а и в бъдеще ще ме даряват с любовта си. Прекрасен е животът! Прекрасно е всичко! Прекрасни са хората! Благодаря! Обичам ви… просто защото не мога да не ви обичам! :)

Благодаря и на теб, Крис! :)