Споделено от Нео Нула

Нео Нула (името, което този човек счита за най-близко до себе си):   

Когато над обичта, другарството, състраданието и мъдростта се постави каквато и да била логическа фигура (религия, политика, икономика и т.н.) - със сигурност имаме основата за масови психози!

       Кои бяха най-хубавата и най-трудната година в твоя живот досега?

Няма такива, времето е условна величина :)

-          В какво вярваш?

Вече избягвам голата вяра, обичам познанието :)

-          Вярваш ли в хората?

Доверявам се.

-          А в себе си?

Имам си доверие :) В повечето случаи успявам да си го оправдая.

  Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не вярвам , а знам за него от лични опитности, част от които съм споделял и в блога си.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

На разширението на кръгозора относно проявеното съзнание в действие.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Успявам да се справя с всичко, което си набелязвам.

-         Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?

Не.

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Знам за свои животи в други епохи, така че изборите са направени целесъобразно :)

-         Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Не.

-         Обичаш ли Живота?

Живот е относително понятие, съобразно реалията, която възприемаме . Специално земният вариант има и от положителните, и от негативните страни...

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Осъзнаване, споделяне, проявяване.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Природните.

-           Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?   
Висшият Аз.

-          

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, защото реално няма такава.

-         А от самотата?

Не.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не се задоволява с постигнати неща.

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Няма такова за момента.

-         Какво може да те разплаче?

Нищо.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всеки хубав жест.

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

В този вариант винаги има липсващи парчета, но знам, че те идват само при настъпване на точната конфигурация от събития в тази реалия.