Споделено от Борян

Представи се на другите така, както ти намериш за добре...

Kазвам се Борян. 30-годишен съм, от град Свищов. Нямам деца и свое семейство,но се надявам един ден това да се промени. Според мен всеки от нас си има някъде по света своята сродна душа, която срещаме един ден рано или късно. Интересувам се от много неща, но най-вече такива свързани със странните и необясними явления в живота.                                         

Области като: История, Археология, Египтология, Митология, География и Езотерика ме привличат неустоимо. Обичам да чета за далечни,древни и екзотични страни, мислено да пътувам до тях и да се потапям в културата и древната им мъдрост.

-       Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега? А коя бе най-трудната?

 Най-хубавата, но същевременно и най-лошата година в живота ми беше 2006-та. Тогава претърпях тежка сърдечна операция и бях на крачка от смъртта. Най-хубава, защото получих нов шанс за живот. Преродих се като феникс от пепелта. А най-лоша, защото едва не загубих живота си. Но не това бе най-важното, а страданието, което близките ми преживяха тогава. Страдание, което премина и се замени от радост и облекчение, когато се почувствах по-добре.

  В какво вярваш?

Вярвам, по-скоро се опитвам да вярвам в доброто у хората. Въпреки многото доказателства за крайният мрак и тъмни страсти, които са обзели душите на повечето от нас. Намират се още и добри, благородни и милосърдни души. Мисълта за това ми дава сила и увереност да продължа да се боря и живея. Вярвам, че живота не започва с раждането,но и не свършва със смъртта. Човешката душа е безсмъртна част от нашата същност, която ни следва по пътя на вечността.

  Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
 Често мисля за миналото и бъдещето. Съзнанието ми броди по-често сред онова, което е било и това, което предстои от колкото в настоящето. Мисля за древни хора и събития, за техните дела, страсти, грехове и идеали. За това как вековете и хилядолетията идват и си отиват, а човекът си е един и същ. Склонно към самоунищожение същество, жестоко към себеподобните и безмилостно към различните. Разбира се има и е имало и изключения, като искрящи диаманти сред пепелта.

     Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Напоследък имам много свободно време и мисля за какво ли не. Бих променил моментите, когато волно или неволно съм наранявал хора,които не са го заслужавали.

  Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Ако имах тази възможност, бих избрал да живея в едно алтернативно бъдеще. В което войните, егоизма, глада и болестите са древен спомен. Общество, което цени хората не за това колко пари, връзки или власт имат, а за нещата които знаят и могат.

  Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

 Има много места, които искам да посетя. Египет, Индия, Тайланд, Бали, Китай. Като цяло Далечният Изток е моята страст и мечта. Да заспивам в сянката на сфинкса и да се будя в градините на Тадж Махал. Да се разхождам по Великата Китайска стена или да скитам сред стотиците храмове на Бали.

     Обичаш ли Живота? Какво е той за теб? Опиши ми го...

  Животът е сън, от който всички ще се събудим рано или късно. Едни сънуват кошмари, други се радват на тихи и спокойни сънища. Трети са имали и едните, и другите. Дали обичам да сънувам? Понякога, когато сънят е кошмар ми писва и искам да се събудя, друг път сънят е неустоим и ми се иска да продължи вечно.

  Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа в живота ти?  

  Хората, които винаги са ми помагали и са били до мен са моите родители. Само те бяха до мен и в добро и лошо, не ме изоставиха, както направиха много „приятели”.

  Има ли нещо, което все още не можеш да простиш на себе си или на някой друг?

 Мисля, че човек трябва както да прощава, така и да може да поиска прошка. Защото омразата и жаждата за отмъщение са отрова, която рано или късно изгаря душите на тези, които страдат от нея. Не ми се е случвало нещо, което не бих простил. Нито съм правил неща, които не биха ми простили.

   Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

 Искам да променя склонността си към отчаяние и меланхолия. Понякога губя стимул и желание за каквото и да било, и в подобни моменти се чувствам наистина зле.

Страхуваш ли се от Смъртта? 

Не се страхувам от смъртта, тя е реален завършек за пътя на всеки от нас. Ще я посрещна с усмивка като стара приятелка, когато дойде времето да ме посети.

А от самотата?… Какво може да те разплаче?

Беше време, когато нетолерантността и озлоблението у хората ме потискаше и нараняваше. Но, вече свикнах  с това и трудно нещо може да ме разплаче. Самотата ме плашеше, когато бях сам, без приятели и се бях изолирал от света. Но когато това се промени, откривам че все повече имам нужда от малко уединение.

    Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 Не мисля, че точно аз съм човекът, който трябва да дава съвети на някого. Но ако трябва да го направя все пак, бих посъветвал хората най-вече да бъдат човеци. Да не губят онова, което ни отличава от животните. Да живеят, но и да зачитат правото на всички останали да живеят. Без значение от пол, раса, възраст, етнос, сексуална ориентация и т.н. 

    А какво може да те накара да се усмихнеш?

Една усмивка и добра дума от непознат, блясъка в очите на невинната детска душа и жест от човек, който не си очаквал. Могат да ме накарат да се усмихна.

       Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

 Животът ми е пъзел, подреден наполовина. Има доста парченца, които предстои да добавя. За някои имам идея или подозирам. Други ще открия внезапно, когато му дойде времето.

      Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
 

Това, което ценя най-много в живота си е шансът, който получих за нов живот. Можех да умра и всичко да свърши, но явно съдбата има още работа за мен.