Казвам се Динка, имам дъщеря, която е на
12 години, обичам музиката и свиря на пиано, обичам да пътувам, обичам да чета,
а също и обичам да пиша.
На кратко бих споделила
за себе си, че моите лични и духовни търсения ме преведоха по пътя на подкрепящите
(помагащи) професии. Работила съм в
областта на детското здравеопазване, след това продължих да се обучавам и да
работя в областта на социалната педагогика, социалната работа и мениджмънта. Последната
ми спирка е психотерапията – като начин за преоткриване на себе си и като
професия, чрез която да подкрепям другите в тяхното себенамиране :).
Моят блог е: http://dinkakoleva.blogspot.com/
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот
досега?
В живота си съм
имала много и различни хубави моменти, не бих искала в момента да определям
някой от тях като НАЙ, а и считам, че всеки миг има нещо специално в себе си, ако
сетивата ни са отворени да го почувстват.
А кое бе най-трудното време в живота ти?
И трудности не са
ми липсвали... и съм благодарна за тях. Чрез тях открих неподозирани ресурси
вътре в себе си. Отново не бих говорила в момента за НАЙ. :)
В какво
вярваш?
Вярвам, че всички
ние сме част от нещо много по-голямо от нас самите – Бог (Вселената, Висша
енергия). Вярвам, че всичко, през което
преминаваме има своя смисъл. Вярвам, че всеки човек има своя мисия тук на тази
земя. Вярвам в любовта.
Вярваш ли в хората?
Вярвам в
светлинката, която всеки носи в себе си. Вярвам, че всеки има правото да бъде
такъв, какъвто е избрал. Уча се да приемам и уважавам хората такива, каквито
са, и техните избори, независимо дали ми харесват или не.
Винаги подхождам
непредубедено в контакта си с хората, но и все по-често започнах да упражнявам
правото си да избирам кой какво място може да заема в живота ми, кой докъде да
допусна. Намирам това за естествено и нормално, макар да не се харесва на много
хора.
А в себе си?
Не бих казала, че
винаги съм вярвала силно в себе си, но през годините се уча на това. Разбрах,
че колкото повече се свързвам със самата себе си, със своята истинска същност,
колкото повече пространство давам на своя вътрешен глас и колкото повече
следвам своята интуиция – толкова повече нараства вярата ми в мен самата. Преоткривайки
себе си на едно по-дълбоко ниво – ставам все по-уверена в себе си, защото
ставам все по-цялостна. :)
Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Вярвам, че смъртта
на физическото ни тяло е част от живота и че той продължава и след това по един
видоизменен начин.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Като типичен
представител на зодия РИБИ обичам да мечтая, даже много ме бива в това :) Имам свои лични и
професионални мечти, както и по-глобални мечти, но се старая да не се загубвам
изцяло в мечтаенето, а да присъствам в живеенето (осъществявайки мечтите си :)).
За колко време напред мислиш?
Планирам времето
си, според приоритетите си, но не съм вкопчена в ПЛАНА. Все повече се отпускам
в настоящия момент и в живеенето ”тук и сега”, в пълоценно изживяване на всеки
момент. Така съм по-отворена за точните за мен неща. В противен случай, рискувам да пропусна нещо наистина
ценно. Много от най-специалните за мен неща се случват непланирано, за това съм
отворена – да присъствам в живота, в конкретния момент.
Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако времето не ми
достига за нещо – значи не е толкова важно за мен или поне в настоящия момент
не ми е от първостепенно значение.
Научих се да ценя
повече времето си и да казвам по-често НЕ на хора и занимания, които ”изпиват”
времето ми по безсмислен начин. Това ми отвори повече пространство за хората и
нещата, които са важни и ценни за мен.
Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш
времето назад? Миналото,
настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?
Не бих искала да
връщам времето назад и да променям нищо от миналото си. Изкушаваща е идеята да
си спестим много болезнени моменти и трудни периоди. Мисля обаче, че всичко,
през което съм преминала, е следствие на моите избори и решения, част е от
моето пътуване и носи ценни за мен уроци. В този смисъл миналото ми е важно и
значимо. Уважавам миналото си. Нагласата ми към бъдещето е позитивна, но се уча
максимално да съм в настоящето. Не винаги успявам, но се уча... :)
Ако можеше да избираш - в коя епоха би живяла?
Щом живея в тази
епоха – приемам, че имам място и роля в този живот и в тази епоха.
Има ли място, където искаш да отидеш?
Има много места,
които с радост бих посетила. Едно от тях е Индия.
Обичаш ли Живота?
Да, обичам живота :)
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Предизвикателство,
Приключение, Радост... Мога да продължа изреждането, но се налага да се
огранича до три :)
Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?
Обичам да
наблюдавам изгревите и гледките сред природата,
радостта в очите на дете (и не само на дете, разбира се).... Има толкова
красиви и прекрасни неща в света, как бих могла да ги изброя... :)
Какво те уморява?
Понякога ме
уморяват дългите и безсъдържателни разговори, изкуственността и престореността,
консуматорското отношение към другия...
А какво те зарежда?
Много са нещата,
които ме зареждат: качествения сън, разходка сред природата, хубава музика, танцуването,
хубава книга, срещи с приятели, медитация, вкусната и добре поднесена храна... :)
Къде се чувстваш най-добре?
У дома, също в
контакта със семейството си имам усещането за заземеност и корени, но и
навсякъде, където и да съм, се чувствам добре – ако съм ОК със самата себе си :)
Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Когато съм с
близките си, със семейството си – се чувствам „у дома”. Но не свързвам
усещането за „у дома” само с конкретно място. Когато усещам топлота, радост,
любов, вътрешен мир... всичко това – значи съм „у дома” независимо от
мястото... Все повече се чувствам като „гражданин на света” и това не е
свързано с пътувания, а е вътрешно усещане, усещане на душата.
Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни
моменти?
Вярата ми,
умението ми да виждам не само пречките и трудността, а и ресурсите в конкретната
ситуация, чувството ми за хумор, позитивната
ми нагласа, че „и това ще мине” :)
Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма
подкрепа или влияние в живота ти?
Много са хората, от
които съм получавала подкрепа – родителите ми, сестрите ми, приятели, колеги, духовните ми учители... изпитвам благодарност
към всички тях.
Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още
не си успяла?
Много дълго време
се стараех и работих по посока на това да се променям. Сега намирам, че това е
твърде изтощително занимание... дълга тема за разговор...
Напоследък не се
стремя към това да се променям, а да се опознавам все повече и повече, това бих
определила като наистина трансформиращо преживяване. С всеки следващ
пласт преоткривам нови неща в себе си, там намирам източника си на сила, търпение,
любов, вяра, смелост... Все повече давам пространство за изява на тези
новооткрити в мен части. Така, че в този смисъл бих казала, че приемам себе си,
такава каквато съм, с всичките особености, които имам в този конкретен момент.
Може би изглежда, че постоянно се променям, но всъщност аз се преоткривам. :)
В какъв свят искаш да живееш?
В свят, в който има
повече място за любовта, радостта, споделеността, но все пак мисля, че ние
създаваме собствения си свят (поне своя микросвят).
Страхуваш ли се от Смъртта?
Уча се да не се
страхувам от нея, като от нещо неизвестно.
А от самотата?
Ценя и се
наслаждавам на времето, в което съм сама, не скучая и нямам усещането за
самотност. Обичам общуването и взаимодействието с другите, също. Имам нужда и
от двете... нещо като дишането – и вдишването, и издишването са еднакво важни :)
Какво те кара да се чувстваш жива?
Всяка глътка
въздух, която вдишвам ме кара да се чувствам жива, когато танцувам се чувствам
жива, когато сътворявам различни неща се чувствам жива...
Какво ти дава представа за вечност?
Моментите, които
спират дъха ми :)
Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и
изпитваш най-често?
Изпитвам всякакви
емоции, намирам това за нормално, нещо повече – уча се да изразявам онова,
което чувствам, да го приемам и да не го потискам или отричам... но и да не се
идентифицирам изцяло и само с емоциите си. Търся какво стои зад тях...
Какво е щастието за теб?
Може би сме
свикнали да определяме щастието или липсата му според наличието или липсата на
някакви придобивки, с наличието или липсата на някакви трудности. Аз приемам,
че щастието е нагласа към живота.
Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно
дете или на другите хора?
Не съм привърженик
на идеята да давам съвети и рецепти за щастие, с нагласата, че те са валидни за
всеки и във всеки един момент. Споделям убеждението, че всеки извървява
определен път, за да достигне до важните за него истини. И, разбира се, е нужна
нагласата за това, нужна е осъзнатост по време на пътуването. От личния си и
професионален опит знам, че външната подкрепа може да бъде много ценна, но не с
готови предписания.
Какво може да те разплаче?
О, лесно се
разплаквам и поводът за това може да е различен, понякога плача от радост,
понякога от тъга, от болка...
А какво може да те накара да се усмихнеш?
Много неща
ежедневно ме карат да се усмихвам, например една топла прегръдка :)
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е
подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Мисля, че подреждаме
този пъзел до края на живота си... По-важно е да се научим да се радваме при изработването
и поставянето на всеки елемент от него.
Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в
живота си дотук?
Да съм себе си (доколкото
това е възможно) – с всичко, което мога да правя и с всичко,
което не умея, понякога тъжна или гневна, понякога объркана и уплашена,
понякога изпълнена с увереност и преливаща от радост, обичаща... просто себе си... :)
Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма
благодарност?
Благодарна съм, че
съм жива и че съм здрава. Благодарна съм на родителите си, благодарна съм за
прекрасната дъщеря, която имам, за ценните приятелства и за още толкова много
неща...
В момента съм
благодарна за поканата и възможността да споделя част от себе си в този
разговор! :)